И малко тъжен късмет или как понякога той липсва

Накратко Ще ви напиша , това , което ми каза едно момче , миналата седмица в бара / просто защото не мога да го забравя / а смятам , че трябва да му се обърне внимание. Преди два дни то почина от рак , както ми бе казал , че това е една от последните вечери в бар , а аз си мислех , че това е от алкохола , но не бях прав. С това искам , да му кажа , че спазвам обещанието си и пиша за важните за него нещо в живота : - Искам отново сутрин да бягам по тревата бос. , да се разхождам по морският плаж и студените води да обливат стъплата ми - Искам да стоя отново под дъжда и капчиците да капят бавно по лицето ми - Искам да мога да усетя вкуся на шоколадов сладолед на небцето си - Искам да мога да потъркам отново една малка снежна топка - Искам отново да видя залеза над морето / във Варна / - Искам да отново да мога да плача и да усетя една топла сълза върху бузата си - Искам да знам , че ще вида отново как изгрява слънцето И последното нещо , което ще направя сега е да бъда с приятелката си / Защото ми е трудно, да я виждам, в този момент , след като тя знае, че няма да съм още дълго при нея / . Но не да правя секс с нея , не *- любов. Да докосна и усетя меката и като кадифе кожа както никога досега и да се слеем заедно в едно цяло , сякаш така ще останем вечно . Това ми каза само Борис и си отиде . . .